Отзиви

1.

„Да започнем от куража, който трябва да е в повечко на всеки автор на кибер – пънк за да напише романа си, особено, ако това е български автор.
Защо е необходим? Защото твърде меко ще е да наречем времето си: време на технологична революция. За съвсем технологична революция говори и княз Кропьоткин – идеолог на анархокомунизма – преди повече от век, и имайки предвид тази технологична революция, мотивира необходимостта от нова етика, но онова, което той назовава технологична революция е съвсем различно от това, в което живеем сега. Съвсем различно и онова, което също е било технологична революция, а е вдъхновявало автори като Жул Верн и Хърбърт Уелс. Или дори далеч по-късния етап: с началото на космическите полети, последвано от глобалния взрив в научно-фантастичното творчество. Може би златните му времена.
Етапът на технологичната революция, в който живеем е най-голямото изпитание за фантастите. Защото развитието е твърде бързо.
Защото ежедневието ни едва ли не е научно-фантастично. Всеки ден нови джажди, нови технологии. Преди още да са проумени от масовия потребител до който са достигнали, вече са остарели, а на тяхно място – следващи.
И да се опитваш да прозреш настоящето им. Или да рисуваш свят в който настоящето на тези технологични новости е декор. При това четивото ти да ангажира любопитството на читателя е наистина трудно начинание и изисква много, много качества: от научно – технологична подготвеност, през изключително силно и освободено въображение и високи литературни способности.
Но дори това не е гаранция, че труда ти не е отишъл напразно. Защото в атмосферата на това бързо развитие, може много скоро прогреса или да опровергае технологичната част от прозренията ти или да ги сбъдне преждевременно. Второто дори да доказва пред теб самия умението ти да прогнозираш, а също и високата технологична далновидност на която е способен разума ти, то разбива на пух и прах поне един от научно-фантастичните елементи в книгата ти и ако тя няма други качества я обезсмисля. От подобен ефект са се оплаквали дори гении като Артър Кларк, при това за книги преди този шеметен етап в технологичното развитие, настъпил през последните тридесетина години.
Но още по-лошо е, когато книгата не е достигнала заслужаващата популярност.
Какво имам предвид? Нека дам пример: култов филм в жанра кибер-пънк навремето беше „Джони Мнимоник” – филм много популярен и сега, но ако не беше реализиран навремето, ако трябваше да чака шанса си, малко повечко време, то нямаше да има същия успех, дори реализацията му да бе се забавила само с пет-шест години.
Във филма става въпрос за гигабайти, като за нещо голямо и като пространство за подобна информация – възможен само човешкия мозък, при това и той се пълни до край. Сега почти всеки тийнейджър си има компютър терабайти и се оказва, че пак са малко.
Ако навреме продуцентите не си бяха свършили работата и филма впечатлил публиката, малко трудно щяхме да откриваме другите му стотици качества. А това е само пример за това, колко донкихотовски смело е начинанието на автор на киберпънк, когато започне творбата си, сам със своето вдъхновение срещу реалността.
Особено в България, където успеха на това, което правиш е меко казано негарантиран, независимо от качествата.
Ако е поезия, ако е психологически роман, исторически, философия и т.н. можеш и да чакаш по-добри времена и времето да докаже стойностите му. При кибер-пънк не можеш да очакваш. Времето ще опровергае едно, друго ще потвърди, а и в двата случая ще обезсмисли част от творчеството.
Но стига толкова за рисковете на жанра. Слава Богу намират се смелчаци, които следват вдъхновението си.
Един от тях е Александър Белтов и за неговата книга ще стане въпрос.
Успял е да разбие проблемите за които говорих по-горе тотално, защото е подходил много творчески. Съсредоточил се е върху философията на проблематиката, като много внимателно първо сам за себе си е решил, каква е проблематиката, каква е философската страна, която разглежда. И я е развил. И се е справил блестящо.
Светът е от близко настояще, ала декора е изчистен. Фантастични елементи, що се отнася до технология, почти няма.
Само основните. Върху, които вече се развиват отношенията: човек – социална среда, човек – технология, човек – религия, човек – човек. Най-вече човек – човек.

И основния въпрос: какво е да си човек?

Защото и той е най-важния, който главния герой трябва да реши за себе си. По-важен от това, че е преследван, че през цялото време попада в капани, че често е беззащитен в механизма на един глобален социален апарат.

Той не може да се примири, че е нещо друго, освен човек. И в приключенията му, които са и приключения на един преследван мъж: с целия му екшън, трилър, освен приключение на тялото са и приключенията на духа: защото, ако той победи, освен той побеждава и една идея, основното право – правото да бъдеш човек.

Книгата е посветена на Филип К. Дик. Още една смела постъпка, защото посветиш ли произведение на класик, трябва да се усеща и нещо от него. Такива посвещения са вид синовна признателност към един духовен родител. Наследствените му белези все някъде трябва да проличат, а като става въпрос за гении като Филип К. Дик, задачата е наистина е много сложна. И отново постигната с успех.

Не само алтернативата в съществуванията: въпроса, кое е реалното, кое само измества реалното. Нещо дълбоко в душата на заплетените в сложната ситуация герои. Нищо, че са победители, една тяхна част е аутсайдер. Героите са с човешки слабости, в един момент дори са прегазени и преминават през най-големи падения, спасяват ги хора от ъгдърграунда и изобщо не приличат на тези, които биха се справили в ситуация за супермени, но в крайна сметка…Не качествата на супермен те правят победител. Идея с която Филип К. Дик е спечелил сърцата на десетки милиони, много е трудна за развитие, но в „Мартикант” е факт.

Стигаме до фантастичния елемент. Не, няма да го разкривам да не разваля удоволствието от четенето. Много хубаво поставен, много хубаво разработен и леко, съвсем леко, ако беше поставен или разработен по-зле, би изгубил всякаква оригиналност. Книгата и без това щеше да си има качествата, посланията от това не биха пострадали, но друго си е когато четеш фантастика да е с усещане, че нещо фантастично ти се случва за първи път. Ако не беше поставен и разработен толкова добре, подобни сме срещали десетки пъти, като се започне от „Гейтуей” (от втора нагоре книги) стигне се до по-съвременни хитове като „Матрицата”, но тук, тук наистина си е доста различно, със свой акцент, със свой дъх и име. И няма да се учудя, ако се превърне в начало на множество разработки и след тази книга мартиканта стане като роботите, андроидите, киборгите, телепортацията, анабиозата – елемент от много бъдещи фантастични книги – по-добри, по-лоши, гениални – вдъхновение на автори от следващи и следващи поколения.
А въпросите в романа, десетки са. Героят е млад политик, социално ангажиран, отговорен човек, пазещ вярата и идеализма си, който може да се обобщи: обществена полза. С критичен поглед към последиците от самоцелната технологическа експлоатация на живота.
Попада в затворен кръг, с витаещи в атмосферата загадка в маниер детективска мистерия. Героят трябва да бяга, бяга: оттук – нататък, освен въпросите относно физическото му спасение, следват и въпросите за човешката същност, изобщо. Разгледана от всевъзможни планове: политически, социален, лично – екзистенциален, технологичен и една много добра разработка на религиозно – догматичен план.
Най-важното: книгата е интересна. Поглъща и е едно особено емоционално преживяване.
Поздравявам автора и препоръчвам.“Стефан Кръстев – Cefules  за Матрикант – книга първа (http://cefules.net)

2.

„Време беше! Учудващо е как в толкова малки книги Александър Белтов, може да съчетае толкова много. Киберпънк и екшън, размисли за миналото, настоящето, бъдещето, технически описания на авангардни технологии и една главозамайваща динамика. Още с първата книга беше така, но остана намека за обещанието, за история извън историята, за завършеност извън рамката на завършеността на първа книга „Матрикант“, а с втората обещанието не само е изпълнено, а е и преизпълнено. Втората книга е в същия дух, но и много по-завладяваща. Сам авторът определя книгата си като киберпънк и е киберпънк, но има и друго, друго което не може да бъде жанрово обособено, то е характера на автора – любопитен и разсъждаващ. Излизащ извън условното време в което се развива действието. Античните наименования, в една приличаща по-скоро на съвременна София, но с изострени до край процеси на разруха, довели до логичния финал – не само рухващ свят, а рухващ морал, дехуманизация, връщаща човек към първобитния му вид и между всичко това свръхмодерните технологично матриканти – новата религия – науката предлагаща съвсем реално безсмъртие. И оттук, многото философски провокации, които автора поставя – за живота, за стремежите ни, за любовта, за оцеляването на човешкия индивид, но и човешкия род. За душевността и търсенията й – посредствеността и масата, дори за чалгата в антиутопичния контекст. Герои с характери и шеметни приключения, а тук не може да не се забележи, че екшъна е постигнат много фино. Без да се разчита на ефектите на хиперболата – напротив: съвсем реални са сблъсъците, сцените при преследванията, но постигат желаното благодарение на цялостната динамика на книгата и умелостта на езика на разказвача. И с това екстремалните моменти са далеч по-завладяващи от тези в книги и филми в които героите – супермени вършат невъзможни неща само за да впечатлят своята публика. Доста мъже биха могли да попаднат в ситуации сходни с тези на Антон и да се справят по същия начин както и той и така читателя се вживява, открива себе си в героя и в неговите приключения, а паралелно с приключенията на тялото се развиват и приключенията на духа. Високите технологични средства в ръцете на незрелия дух и морал е освен мотив в по-големия процент произведения в научната фантастика, като се започне от зората й, но в „Матрикант, втора книга“ е само акцент между многото мотиви на търсенията на будната човешка душевност. Важен акцент, загатнат още от корицата, илюстрацията е на една прекрасна притча – разказ в романа, която няма да преразказвам сега, за да не ви убия удоволствието докато четете, но над която е редно постоянно да се замисляме, защото иначе и без матриканти ни очаква света нарисуван от Александър Белтов.“ – Стефан Кръстев – Cefules  за Матрикант – книга втора (http://cefules.net)

3.

„Тази книга е чудесна.
Отдавна не ми се е случвало чудото съвременен български автор да ме държи посред нощ, разлиствайки страница след страница. Александър Белтов го постигна със своя „Матрикант“.
И като пиша това, хем се радвам, хем ме хваща яд.
Хваща ме яд, защото тази книга има нужда от много солидна реклама, за да достигне до по-широк кръг читатели. Заслужава го! Има защо да се ядосваме, тъй като литературните й достойнства са изключително големи. В САЩ, например, поредицата „Дивергенти“ на Вероника Рот е абсолютен хит, а авторката – световно известна. Действието в „Дивергенти“, както знаете, се развива в един мръсен пост-апокалиптичен Чикаго. Александър Белтов заслужава да бъде популяризиран у нас, също както и Рот. Искрено се надявам „Матрикант“ да бъде забелязана от масовото общество, колкото и да е трудно, тъй като литературната критика е заета от хора, които не познават добре литературата като цяло и разчитат предимно на субективната преценка, а родните ни мастити издателства се задоволяват единствено с продаваемото, което дори не трябва да е качествено… Достатъчно е само да пишеш за секс, марихуана и наркотици и правиш бестселър… Но стига съм се ядосвал…
Действието на „Матрикант“ се развива в една София от близкото бъдеще. Белтовата София е мръсна, прашна, гадна… и нейните обитатели са също мръсни и гадни хора. На фона на тях се откроява матрикантът. Създаденият изкуствено, демонът. Човекът (?!) който търси своето място в това гнусно съвремие. Всичко, описано в книгата, изглежда толкова реално, толкова възможно… толкова истинско!
И за да не отрупвам книгата само от хвалби, трябва да кажа, че имаше две-три неща, които ме издразниха. На първо място – София, разпадаща се, но все още високотехнологична, е осеяна от улични телефони. Дразни и разваля впечатлението. Вероятно компромисът е направен умишлено поради изискването на сюжета. Не бих казал, че и всичко е оригинално. Героинята – проститутка ми напомня твъъъърде много на главната героиня от „Престъпление и наказание“ на Достоевски. За справка: и тя вярва в Бог.
Знаете ли, започнах да чета „Матрикант“, защото според интернет рекламата ми напомни много на моята „Саркания“, поне по описание… и очаквах нещо подобно. Всъщност, книгата „Матрикант“ се оказа различна. Да, има религиозна тематика, но това не е типичната религиозна фантастика. И освен това действието се развива у нас, което наистина я прави толкова … близка… абе не искам да използвам думичката „ърбан“, защото е дразнеща чуждица и ме дразни…“Светослав Александров – за Матрикант – книга първа (Goodreads.com)

4.

„Вече никога няма да посмея да се разхождам в София вечерно време. Тогава властва ъндърграундът 🙂 И не ме успокоява фактът, че столицата във втората книга е една идея по-чиста от тази в първата 😛
Доста добро продължение на първия „Матрикант“. Надявам се някой ден да има и трета книга, макар че финалът не остава много възможности за такава. Струва ми се, че това е идея, която може да се развива още и занапред.“ – Светослав Александров – за Матрикант – книга втора (Goodreads.com)

5.

„Много добре изпипан роман от всички страни. Предговора от Сибин Майналовски определено подготвя читателя за това, което го очаква. А още с първите страници Александър Белтов ни потапя в една, поне за мен пост-апокалиптична картина на София. Апокалипсисът е настъпил в резултат на изтощаването на земните ресурси, въздуха е замърсен, храната и водата са некачествени, а дори през деня не е сигурно да се разхождаш по мръсните улици. Разрухата вирее навсякъде. Главният герой Антон тръгва, за да се срещне с потенциален работодател, за да изкара пари, но по пътя е убит. Това ли е края за него или има още един шанс. Бъдещето на богатите е заложено на карта, а другите…. Те просто поддържат стандарта. „Равенството е живот“.
Една борба за оцеляване на всички нива. Безкраен низ от перипетии, приключения, желание за оцеляване, желание за доброта – чувства, които все пак оцеляват и в неблагоприятна среда. Четейки тази книга, героите стават толкова близки на читателя, защото Александър умело ги изгражда противоречиви, с добри и лоши черти, земни и същевременно извисени.
Упадъка на обществото, класовото разделение, корпорация, пуснала пипалата си – зашеметяващ киберпънк роман, написан умело и запленяващо още от самото начало. А краят…. няма да ви разочарова.“Валентин Попов (votan1979.wordpress.com)

6.

„Важно е да отбележа, че навремето така и не се докоснах до жанра киберпънк. Срам ме е, но не съм чел нищо, нито Philip K. Dick, нито William Gibson… А толкова харесах филма „Blade Runner“. Е, някой ден…

Та така, „Матрикант“ е първото ми приключение в зоната на киберпънка и първото такова, което виждам от български автор. Препоръча ми го мой колега, когато все още романът беше само в безплатен електронен вариант. При все че никога не ми е било удобно да чета на e-reader, така и не стигнах до книгата, за което само мога да съжалявам. Както и да е, хартиената версия на “Матрикант” бе издадена от издателска къща Гаяна (с които също се сблъсквам за първи път) в лимитирана серия. Имах щастието да спечеля своята бройка чрез предложения от автора Александър Белтов Giveaway тук, в Goodreads. Благодаря от сърце! А сега, към същината на нещата!

“Матрикант” започва по един странен, но по своему интересен начин – млад човек ни разказва за себе си, след като е претърпял инцидент. По-късно разбираме че той е добре и негов колега му предлага да се включи в едно социално изследване, за да спечели някой лев. До тук всичко е нормално – действието се развива в София, като изглежда тя е част от света на едно много близко бъдеще.

Интересна вметка: Съжалявам че го казвам, но тази София от книгата, много плашещо ни подсказва в какво би могла да се превърне нашата София след някакви си десетилетия, ако за града продължава да не се прави нищо. Но да се придържаме към темата…

Антон скоро разбира, че частна компания е изобретила така нареченитематриканти, изкуствени био-механични единици, които да заменят човешкото тяло след смъртта. Целта на тази компания е да ги продава на богатите. А замисълът за това оставям на вас да разберете. Разбира се, чрез тази информация аз не развалям за вас радостта от прочитане на книгата по никакъв начин. Матриканти? Био-механични единици? Нещо нормално за един киберпънк роман. Но стига толкова с въведението – това беше с цел да ви заинтригува.

Александър Белтов съвсем умело използва своята творба за да събуди интереса у читателя. Интерес, който да го накара да се замисли над социалните проблеми в днешното и едно възможно бъдещо общество – отношенията между хората, мрачните помисли на непознатите индивиди, с които бихме могли да се разминем по улицата, корупцията, алчността. Човек за човека е вълк, както се казва. И това четиво ще ви покаже за пореден път че поговорката не е просто измислица, а грозната реалност. Не е само това – авторът разглежда едно възможно близко бъдеще, от което децата ни биха могли да са част. Бъдеще, в което ако човекът има възможност да се слее с машина, за да избяга от смъртта, обществото неизбежно ще срещне сериозни пречки и проблеми от социално, морално и хуманно естество… Да, някъде там винаги има някой, който е готов да помогне, да подаде ръка. Но има и такива, които не са точно тези, за които ги мислим.

До какво ще доведе всичко това в романа “Матрикант”? Можете да си отговорите на всички тези въпроси от философско естество, само ако прочетете това бижу на българският sci-fi. Винаги съм твърдял, че научната фантастика, това е философия в красива дрешка. И “Матрикант” е точно това – философският трактат на Александър Белтов, който има за цел да изследва дебрите на човешката същност. Няма нужда да се повтарям като казвам, че го прави просто безупречно.

За финал ще кажа само още нещо: книгата, както споменах, е издадена в изключително лимитирана серия. Знам и че научната фантастика и киберпънка в частност са жанрова литература, която се чете от по-скоро тесен кръг от хора. Но “Матрикант” заслужава да бъде по рафтовете на всяка една уважаваща себе си българска книжарница. Точка.“Венци Димитров (Goodreads.com)

7.

„Книгата (т.е. двете книги в едно издание :-)) се оказа приятна изненада. Нямах търпение да прочета какво се случва после и после, и после. Нямаше досадни пасажи за прескачане, действието се развиваше достатъчно динамично, за да не доскучава.“Невяна (Goodreads.com)

8.

„Матрикант“ е книга в 2 части или 2 книги в едно книжно тяло. Това произведение прави нещо много важно, а именно: кара читателя да задава въпроси и да търси техните отговори. Самият автор споделя в края на този приятен омнибус, че е използвал доста научни материали и точно това е била целта му – да стимулира подобни чувства у четящите.
Признавам, че започнах тази книги „силно заблуден“ от оприличаването й с вездесъщия американски писател Филип К. Дик, който много харесвам, и в интерес на истината останах разочарован, че „Матрикант“ не е опит да се дублира Дик. Не мога да отрека обаче, че произведението на Александър Белтов ми хареса (колкото и да не харесвам киберпънк жанра).
„Матрикант“ е едно интелигентно приключение, изпълнено с драма, романс, екшън, фантастика и какво ли още не. Първата книга разчита повече на действието и динамиката, докато във втората темпото се забавя значително, но пък се обръща внимание на належащи проблеми от ресора на екологията, социологията и даже има едно тънко заиграване с темата „какво ще правя с компютъра си, ако нямам Интернет?“.
Не мога да пропусна изключително силната корица и хубавото оформление на книгата. Личи си, откъдето и да погледнеш „Матрикант“, че тази книга е направена с огромно желание, талант и „правилните хора“. Дано повече такива продукти излизат на нашата литературна сцена, за да могат читателите да възвърнат доверието си в родните автори.“Коста Сивов (Goodreads.com и http://kosta-sivov.blogspot.com.tr)

 9.

„Не харесвам думата „пънк“(бунтарска дума, която свързавам с музика, но не намирам мястото и в литературата). Още по-малко харесвам думата „кибер“, мирише ми на твърда фантастика(обичам да гледам но не да чета). Романът е анонсиран като киберпънк, на всичкото отгоре думата „матрикант“ нищо не ми говори. Затова дълго се колебах дали да отделя време на тази книга. Поровичках в гугъл да разбера какво животно е киберпънка и защо е кръстен така. Не разбрах от къде идва това име, но разбрах, че това е жанр във фантастиката, който по описание не е мой тип литература. Разбрах и кой е Филип Дик(колко съм тъп, простете) и даже си харесах една негова книга. Но да се върна на романа „Матрикант“. Не знам защо му дадох шанс, вероятно заради малкия обем. Както и да е. Започнах да чета и с всяка страница книгата ставаше все по интересна, героите ми ставаха все по познати, а сюжета се превръщаше все повече на пречупено огледало на най големите ми страхове. За мен това си е чиста антиутопия, при това великолепно написана. Вероятно на мен ми се размиват понятията, ама киберпънк(според етимологията на жанра) не открих. Белтов пише в блога си, че се вдъхновява от Филип Дик. За мен Белтов пише като Джордж Оруел. Ако Дик пише като Оруел, значи определено и на него ще му дам шанс. Та, с всички по горни глупости искам да кажа, че ако харесвате антиутопии и сте зажаднели за българския Оруел – това е книгата. Единственото което леко ме разочарова, бе липсата на подобаващо мащабен финал, но ако го сравнявам с финала на „1984“ – „Матрикант“ поне има финал.“ – Добрин Добрев – Додо в „Goodreads.com“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s